Той няма име..

 Обичам това момче, то няма име, нито възраст, нито образ, не знам кой е, но го обичам ужасно много, обичам го от малка и ще го обичам докато съм жива, единствено него ще обичам вечно! Ще бягаме по тревата, хванати за ръце, той ще ме вдига с двете си ръце и ще ме носи и просто ще се гледаме, ще мълчим и ще се усмихваме.. Ще вървим на никъде.. просто ей така.. цяла нощ и ще сме щастливи, че сме заедно. Ще бъдем млади и луди и никога няма да изгубим любовта си. Аз ще съм с къса разперена бяла рокличка, той ще е със скъсани дънки, бяла тениска и кожено черно яке, което ще ми дава, когато ми е студено, ще вървим по улицата, аз ще съм босичка и ще държа пантофките си в ръка и ще тичам по пътя и ще викам, ще викам колкото силно мога и ще му казвам, че го обичам и ще се целуваме.. неуморимо, страстно, с душата си. Когато се уморим да вървим по пътя през нощта, ще се качим на някой камион на стоп и ще пътуваме до града, към който пътува шофьора, пък ако имаме късмет, ще стигнем до морето J и ще имаме най-хубавото море.. Обичам го, това момче.. и морето, много обичам морето, то ме разбира и ме изслушва както никой друг не би.. Обичам да обичам, обичам любовта, понякога от нея боли, но дори сълзите са със сладък вкус.. Обичам да обичам..