неделя, 27 януари 2013 г.


Той няма име..




 Обичам това момче, то няма име, нито възраст, нито образ, не знам кой е, но го обичам ужасно много, обичам го от малка и ще го обичам докато съм жива, единствено него ще обичам вечно! Ще бягаме по тревата, хванати за ръце, той ще ме вдига с двете си ръце и ще ме носи и просто ще се гледаме, ще мълчим и ще се усмихваме.. Ще вървим на никъде.. просто ей така.. цяла нощ и ще сме щастливи, че сме заедно. Ще бъдем млади и луди и никога няма да изгубим любовта си. Аз ще съм с къса разперена бяла рокличка, той ще е със скъсани дънки, бяла тениска и кожено черно яке, което ще ми дава, когато ми е студено, ще вървим по улицата, аз ще съм босичка и ще държа пантофките си в ръка и ще тичам по пътя и ще викам, ще викам колкото силно мога и ще му казвам, че го обичам и ще се целуваме.. неуморимо, страстно, с душата си. Когато се уморим да вървим по пътя през нощта, ще се качим на някой камион на стоп и ще пътуваме до града, към който пътува шофьора, пък ако имаме късмет, ще стигнем до морето J и ще имаме най-хубавото море.. Обичам го, това момче.. и морето, много обичам морето, то ме разбира и ме изслушва както никой друг не би.. Обичам да обичам, обичам любовта, понякога от нея боли, но дори сълзите са със сладък вкус.. Обичам да обичам.. 

петък, 25 януари 2013 г.

Когато чуеш как ме няма



Ще разбереш, че ме е имало едва когато

осъмнеш в поглед, който не е моя.
Когато чуеш как ме няма. Никъде.
Не ме търси тогава. Не разпитвай.
Не помниш ли...направи ме излишнa.
Кога съм си отишлa ли? По-късно.
Останах малко повечко. Да те погледам.
А после просто...времето се скъса.
И аз разбрах, че вече нямам време.
Къде съм ли? Не искай да узнаеш...
Тъй както не поиска да остана.
Ще разбереш, че си ме имал накрая.
Когато разбереш, че мен ме няма.
  • Should be Empty:

понеделник, 21 януари 2013 г.

Слушай сърцето си..


Щом ти се говори с някого - обади му се, изведи го, говори му...с очи, с ръце, със сърце...
Щом ти се пие, вдигай тостове...за хората, които обичаш и те обичат, за момчетата/момичетата, за Карлсон, който живее на покрива...
Щом ти се ядат палачинки, сложи тигана на котлона,експериментирай, пръскай със сметана нечий нос...
Щом ти се пее - пей, крещи, танцувай...по средата на улицата, по средата на разговора...по средата на животът ти, който сякаш е излязъл от контрол...
Щом ти се пътува, хвани следващия влак...остави се на съдбата, наблюдавай капките дъжд - вали само отляво, позволи на някой странник да ти разкаже историята си...
Щом ти се тича, избягай...движи се до изнемога, до без дъх, а после позволи на някой да те прибере вкъщи...
Щом ти се целува - действай...опознавай устни, извивки и вкусове...целувай с душата си...целувай мигли в мигли и носле в носле...
Щом ти се смее, позволи си го...в неподходящ момент и на неподходящо място...шумно, звънко, скандално...ще удължи живота ти, а смехът е заразен...
Щом ти се обича - обичай...подарявай се...раздавай от себе си...изтръпвай...като в книгите, песните и филмите...както само ти си можеш - истински, лудо, дълбоко...
Щом ти се живее - живей...сега...утре...в други ден...без планове, с грешки, с падения и летежи, с хора и с пухкави топчици...
Слушай сърцето си...Следвай сърцето си...Не забравяй сърцето си...То знае най-добре от какво имаш нужда! :))) ♥♥♥
  • Should be Empty:

неделя, 20 януари 2013 г.

Малките неща



Радвай се на малките неща


Малките неща се появяват тогава, когато най-много имаш нужда от усмивка. Малките неща идват за да оправят деня ти, за да оправят настроението ти в моменти, когато не виждаш никаква светлина и си изгубил всякаква надежда. Малките неща са всъщност истински стойностните неща. Когато имаш сто причини да бъдеш тъжен, намери сто и една причини да се усмихнеш, защото света има нужда от твоята усмивка. Усмихвай се на хората, раздавай им безплатни усмивки на воля и предавай щастието си на другите. Единственото по-хубаво нещо от това да срещнеш оптимистичен и лъчезарен човек е ти самия да бъдеш такъв! Тогава през каквито и препятствия да минаваш никой няма да може да отнеме щастието ти, защото то ще се намира вътре в теб. Наскоро се разхождах с най-близката ми приятелка по един софийски тротоар и бях много тъжна, когато тя се спря и видя едно червено цветенце, паднало на прашните сиви плочки, зарадва му се и го взе, за да ми го подари! Интересно е как това мъничко цветенце ме накара да се усмихна, накара ме да се зарадвам на красотата му, на това, че се е появило точно в този момент и на това, че имам толкова прекрасна приятелка. Накара ме да се замисля за много неща, това малко цвете, без опаковъчна хартия, без панделка, без картичка, без придружаващ го скъп подарък.. Просто едно малко цвете, което значеше много..
  • Should be Empty:

събота, 19 януари 2013 г.

Sometimes you must dare to jump


  • Should be Empty:

петък, 18 януари 2013 г.

„Успехът не е окончателен, провалът не е фатален"




Никога няма да се провалиш докато не се чувстваш 


доволен от провала 



Неуспехът не е в това да паднеш; той е в това да останеш на земята когато имаш възможността да се изправиш отново. Понякога трябва да се провалиш хиляда пъти, за да успееш. Това означава, че всъщност още не си се провалил, просто си намерил няколко начина, които не работят. Не се вкопчвай в няколкото неуспешни опита, за да не пропуснеш новите възможности, които се изправят на пътя ти. Всички твои неработещи идеи са просто трамплин към идеята, която ще проработи. Уинстън Чърчил е казал: „Успехът не е окончателен, провалът не е фатален: това, което е от значение, е смелостта да продължиш.“
  • Should be Empty: